Помня навремето, когато бях ученик, как за пръв път прочетох някъде израза „съкровищница на българската литература“. Тогава това ми се стори прекалено помпозно, претенциозно и напудрено, някак пластмасово и фалшиво. Сега разбирам, че това е било от възрастта, в която като юноши всички се бунтуваме срещу нещо, което сме си избрали. Много често го правим не заради друго, а заради самия бунт и младежкото чувство за справедливост, на което с годините все по-често ще му се налага да сменя гума. Днес осъзнавам, че ако трябва да поставя или потърся някъде „Грехът на Малтица“, то това място е точно там – в Съкровищницата на българската литература, защото тя наистина съществува. Има…

В рамките на Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Походът на книгите“ тази година бях поканен и гостувах на две детски градини и едно училище. Още на 12.04.2024 г. се срещнах сладурите от 4-та група „Детелина“ на Детска градина „Снежанка“ гр. Пазарджик и техния прекрасен млад учител Светлана Томова-Трифонова. Четири дни по-късно (16.04.2024) бях в Детска градина „Зорница“ гр. Пазарджик. Четохме български народни приказки, рисувахме и играхме. Срещнах се и с учениците от Професионална гимназия по фризьорство и ресторантьорство – гр. Пазарджик. С тях четохме и говорихме за книгите и хората.

Зимата беше към края си, но все още отказваше да си ходи. Тропаше упорито с краче като дете, което свири на цигулка и не иска да слезе от сцената на училищно тържество, защото е сгрешило нотите и трябва да започне отначало. Всъщност, в последните години зимите бяха станали доста своенравни и нерешителни. Сякаш забравяха най-важното си задължение – да носят със себе си сняг, който да радва по-добрата половина от човечеството – децата. Розовите изгреви правеха студените все още сутрини малко по-романтични и вдъхваха плах оптимизъм у хората. Те пък вече бяха отегчени от късите сиви дни и дългите студени нощи. Искаше им се да свалят най-после дебелите си дрехи…

Участие на Илия Михайлов в литературна вечер на Съюза на българските писатели (СБП), 25.02.2024 г. Гр. Пловдив, читалище „Христо Ботев“

До този момент на всички нас, които се интересуват под една или друга форма от краезнание и по-конкретно от рода Брегови, беше известна само една-единствена снимка на Георги Брегов (1840-1884). Заедно с него и един портрет, правен въз основа на нея. Месец февруари обаче се оказа съдбоносен. Първо „изплуваха“ снимки на сестрата на Георги Брегов, която е и другото от осемте деца на фамилията – Божия, правени във Виена, през 1878 г. А вчера получихме и снимка на самия Георги Брегов, за която никой така и не подозираше, че съществува. Бързам да уточня, че всичко това стана възможно благодарение на г-н Пламен Александров от фондация „Цветан Радославов“, който се свърза…

Помня, че последният път, когато настръхнах от вълнение, беше моментът, в който видях прекрасното незрящо дете Радмила (тогава първокласничка в моето училище) как движи пръстчето си по лист с релефни точици, разпръснати симетрично. Майка й обясни, че това са посланията на Апостола на българската свобода Васил Левски, които предната вечер Радмила е изписвала на брайл. Усетих как някаква невидима ръка ме хваща за гърлото и леко започва да ме стиска, а очите ми се напълват с издайнически сълзи. Настръхнах от вълнение, уважение и обич. Нещо подобно премина през душата ми наскоро, когато една вечер преди да изключа компютъра си получих мейл от г-н Пламен Александров от фондация „Цветан Радославов“. В…

На този ден, през 1980 година, Бон Скот (1946 – 1980)  (AC/DC) завинаги напусна този свят. За съжаление, нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и…

По покана на Илия Михайлов и училищния подкаст Радио „Чиксалън“ в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик пристигна легендарната българска аактриса Ели Скорчева. Тя се включи в един по-различен час на класа – творческа среща с учениците от осми и девети клас. Така бе записан наживо един много специалален епизод и среща с ученици и колеги. Това бе поредната инициатива по повод 160-годишния годишния юбилей на училището.

  Посвещавам на Цветана Манева и срещата си с нея! Илия Михайлов, „Доизмислено щастие“, 2022 г. Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, „вечните“ въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в…