„Power Up“ – наследството на Малкълм
На 13.11.2020 г. AC/DC натиснаха копчето за поредното си рокендрол презареждане, което нарекоха „Power Up“. Според мен, това не беше просто албум от тяхната богата дискография, а неоспоримо и гръмко доказателство, че чистокръвният хардрок няма възраст, че никога не излиза от играта и че винаги ще бъде актуален.
От първите акорди на „Realize“ до последния барабанен тътен на „Code Red“ – единайсет парчета, заредени с онази неподражаема енергия, която само най-великата електроцентрала в света може да произведе със своята запазена марка.
„Shot in the Dark“, „Demon Fire“, „Witch’s Spell“, „Wild Reputation“ – всеки един от тези хитове е покана за поредния китарен ритуал, а зад цялата тази стихия стои и сянката на архитектът на групата Малкълм Йънг – човекът, чийто дух продължава да живее във всеки риф на тази банда и днес. Негов достоен заместник тук стана друг представител на клана Йънг – Стиви, който пое щафетата от чичо си с необходимото уважение към паметта му, но и със собствена енергия и характер. Той доказа, че рокендролът в това семейство е не просто музика, а религия, предавана през поколенията.
Моят личен фаворит в албума е „Through The Mists Of Time“. Чувствам тази песен с цялото си същество като излязла сякаш от друго измерение. В нея откривам нещо повече от характерните мощни рифове и неудържим ритъм, които карат кръвта ти да кипи. Усещам лека меланхолия, няколко щриха елегантно изсвирена носталгия и някаква особена и красива тъга. Имам чувството, че тук дрезгавият глас на Брайън не изтезава високоговорителите, както обикновено, а звучи като мъдър разказвач на спомени. Чувам как китарата на Ангъс как продължава да изпраща ток с напрежение, способен да освети цял континент, но и рисува картини, през които преминаваш като през мъглата на отминалото време, което никога повече няма да се върне, съзнавайки, че накрая ти остават само спомените. Това са DC в една малко по-различна светлина – без да губят нито грам от своята идентичност.
Години по-късно „Power Up“ все така удря право в целта. Без излишни украшения, без компромиси, без опити да бъдат модерни – просто AC/DC с усилватели до дупка, китари в червено и рокендрол в кръвта.
