Блог,  За книгите,  Новини

„Прокълнатият двор“ (1954) – Иво Андрич

Иво Андрич, 1961 г. Снимка: https://bg.wikipedia.org/

Обичам книгите на Иво Андрич. Обичам историите му. Обичам начина, по който ми ги разказва.
Осъзнах това още докато стоях захласнат на „Моста на Дрина“, а след това и с всяка следваща страница от „Травнишка хроника“.
Открих го и в „Прокълнатият двор“.
В тази малка по обем, но необикновено голяма по смисъл повест отново срещнах онзи Андрич, който умее да превръща човешката съдба в история, а историята – в размисъл. Свят, в който границата между истината и художествената измислица е почти незабележима, в който спомените са по-силни от времето, а човешката природа остава загадка дори за самия човек.
Андрич не бърза с повествованието тук. Не настоява да го следваш. Просто разказва – за стария католически свещеник фра Петър, за хитрия началник на затвора Латиф ага Карагьоз, за сладкодумния разказвач Хаим и най-вече за младия учен Камил ефенди, който постепенно се отъждествява до степен на пълна загуба на собствената си идентичност с митичния Джем султан.
Четеш, четеш и неусетно се пренасяш там – зад стените на Прокълнатия двор, сред чуждите съдби, странните истории, страховете и надеждите на хора, попаднали в капана на обстоятелствата и лошия си късмет.
Там си, в Истанбул, на брега на Босфора, в сърцето на Османската империя – и то в епоха, в която то тупти все по-трудно, а султаните се сменят като дните от седмицата.
Може би точно в това е частица от големия талант на Андрич – да разказва за отделния човек така, че да бъде разбран от всички.
Това е и книга за хаоса и безсилието, които вилнеят като буря из Високата порта. За свободата и затвора. За паметта и забравата.
Помня един туристически слоган от първото ни ходене с жена ми в Ливърпул, който гласеше: „Идваш тук като турист, а си тръгваш като приятел“. В този контекст бих казал, че има писатели, които четеш, и такива, към които се завръщаш. За мен Иво Андрич е от вторите.
А най-хубавото, според мен, е това, че винаги има още една негова история, която те чака.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *