Понякога си мисля, че към човешката еволюция би трябвало да се добави един перманентен етап – „търсещ човек“, който винаги продължава, защото още с раждането си, та чак до последния си дъх, всички ние търсим някого или нещо: смисъл, упование, човек, чувство. Някои цял живот издирват призрачния панелен блок, за който са чували, че на осмия етаж в него живее сама, под наем, истината. Други вярват, че са по следите на щастието си и се опитват да намерят най-прекия път до него. Трети не спират да си повтарят, че на любовта най-после ще ѝ омръзне да си играе с тях на криеница, ще се покаже от ъгъла, зад който се…

Веднъж попитах един петокласник какъв иска да стане, когато порасне. Той се усмихна и ми отговори просто: „Щастлив“. Отговорът ме изненада приятно. Помолих го да ми обясни какво означава това за него, а той след кратко колебание добави: „Все още не съм сигурен“. Може би беше чувал отнякъде крилатата мисъл на Джон Ленън по темата, може би беше слушал родителите си да говорят за щастието, а може би просто прояви онази детска мъдрост, която идва без обяснения. Защото децата, забелязал съм, понякога са мъдри по начин, който впечатлява нас възрастните, а те самите все още не осъзнават. Всъщност, като се замисля, стремежът на човека към собственото му щастие е един…

Според данни на Българските пощи първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 година, а първата коледна, три години по-късно през 1885. Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който е първия притежател на поздравителна картичка. До ден днешен фамилията Сакскобургготски са притежатели на уникални поздравителни картички и едни от най-богатите и ценни колекции в света. Макар и да навлизат бързо в страната ни, картичките не се произвеждат в България. Такива се внасят от Европа и само се добавяло текст на български. Първите изцяло български картички се отпечатват в русенската печатница „Модерно изкуство“ през началото на XX век. Старите български коледни картички са малки художествени свидетелства за духа на времето, в…

Този филм разтърси из основи панелния блок на душата ми и постави на пауза усещането ми за коледния дух и настъпващите празници. А дълго след като го изгледах се чувствах така, сякаш съм ударил малкото пръстче на крака си в ръба на касата на вратата. Сръбската военна драма „Кръгове“ (2013 г.) на режисьора Сърдан Голубович е вдъхновена от действителен случай по време на гражданската война в бивша Югославия.През 1993 г. в Требине, Босна, сръбският войник Марко се застъпва за мюсюлманина Харис, който е нападнат от други сръбски войници. В резултат на това Марко е пребит до смърт.Дванадесет години по-късно, през 2005 г., три успоредни истории в Белград, Хале (Германия) и…

Илия Михайлов „Побързай“, 2018 г. Издателство Belloprint Ltd. Бях в четвърти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причина бях абониран за последния чин. Връчен ми бе овехтял червен костюм с бели кантове, червена шапка с бял пискюл. Получих и бутафорна брада, изрязана от зелен картон, с какъвто тогава подвързвахме тетрадките си, със залепен отгоре с лепило „Рила“ бял памук. Тогава ми станаха ясни някои работи.…

Тя седи на старата зелена пейка отстрани на градския пазар, точно между павилиона за скара и кафе машината, на която гордо се пъчи метална табела с надпис „Търкай тук“. Стъпила е на част от счупена щайга, за да пази, доколкото е възможно, краката си от сухия декемврийски студ, който обикаля сергиите с праз, тикви, ябълки и всичко, което може да се намери по това време на годината. Този нагъл бездомник се шляе безцелно наоколо. Спира се тук-там. Щипе безразборно купувачи и продавачи по измръзналите лица, а щом му омръзне, хуква да проверява нещо в гаражите на близкия жилищен блок. Пуши ѝ се, но ѝ е студено и това засега надделява…