Една смешно-тъжна история за обикновените хора от малкото руско селце Черново, за техните странности, малки радости и надежди с изтичащ срок на годност в условията на радиация. Един трогателен разказ за 82-годишната баба Дуня и равносметката на нейния живот, поднесен с голяма любов и тънко славянско чувство за хумор. Една истинска притча за грешките, които правим в живота си, за нашите малки победи и тихи провали и за тяхната нелогична последователност, която някои наричат „съдба“. Един много силен писателски старт за Алина Бронски, който й отрежда достойно място сред съвременните автори, които ще следя отблизо. Една книга – помагало за това как да приемаш хората такива, каквито са и да…

Беше преди 20-тина години. Влюбих се в него още от самото начало. Беше, така да се каже – „любов от първа страница“. Книгата – „На Западния фронт нищо ново“. Ерих Мария Ремарк (1898 – 1970) – запомних това име завинаги и го скътах дълбоко в сърцето си. Той ми показа своята реалност без маска и фалшив грим. Видях ужасите на войната в окопите, лишенията, болестите, въшките, нечовешките усилия в името на някакви идеали, които избледняват ден след ден, като спомен, лъжите на политиците и онзи свещен стремеж да оцелееш въпреки всичко, да живееш въпреки всичко, да си човек, въпреки всичко… После поех по „Обратния път“ заедно с Адолф Бетке в…

Сякаш беше вчера, когато в кабинет 201 на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик 8 В и 8 Г клас се бореха с непосилната задача да се ориентират в лабиринта на немския език и неговите граматични особености. Това беше началото на 90-те години – времето на големите надежди и новите хоризонти, времето на нашето юношество. Те бяха мои приятели – двама братя близнаци – Стоян и Методий, които често на шега наричахме „Кирил и Методий“. Обичам ги по равно и днес, макар че не съм ги виждал от години. Сега си спомням как, опознавайки и двамата, всички се научихме да ги различаваме – толкова еднакви и в същото време толкова различни един от…

Ето една истинска и тъжна история – историята на Адмира и Бошко – „Сараевските Ромео и Жулиета“ Адмира Исмич и Бошко Бркич, и двамата родени през 1968 г. в Сараево и убити на 18 май 1993 година. Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова, 14 месеца след започване на войната, Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и през контролираните от сърбите територии да заминат за Сърбия. В началото на войната в Сараево най-силно…

Не мога да я оставя! Просто не мога! Искам да я изчета на един дъх и в същото време не искам никога да свършва! Чувствам се като дете, което е долепило лице към прозореца и гледа снежния Бьорнстад. От време на време изпотявам с дъха си стъклото, но бързо го трия, за да продължа да виждам суровите лица на жителите на малкия шведски град, сгушен край гората, които и без това не говорят много. Да усетя магията на хокея и всичко онова, на което възпитава тази велика игра. Да споделя болката и унижението на едно младо момиче. Да простя грешката на едно момче, което е толкова изплашено и объркано, че…

Влюбих се в литературата му още с първите страници на „Капитан Михалис“. Това беше първата книга на Никос Казандзакис, която прочетох преди повече от 20 години. Останах запленен от суровия героизъм на главния герой, преплетен с личната му драма и с националните въжделения на Крит за свобода. В този роман открих не просто история за борбата на един народ, а и разтърсващ разказ за човешката природа, за границите на дълга и за цената на свободата. След „Алексис Зорбас“ вече можех да усетя лекия морски бриз и копринената ласка на водите край Крит, да си почувствам как вятърът нежно поклаща листата на маслиновите дръвчета и гали обветреното лице на Зорбас, загледан…

Днес Малкълм ни напусна завинаги! Тъжен съм! Старият рокер така и не успя да върне билета си за онзи свят, качи се на магистралата към Ада и пое тихо по пътя си….Сигурен съм, че някъде там, на стоп, го чака Бон! Виждам колата им, чувам ритъм китарата на Мал, смеха на Бон, а една бутилка Jack Daniel’s Tennessee Whiskey небрежно се търкаля на задната седалка. Още приживе тези двама пичове и останалите от бандата, превърнаха AC/DC в легенда, а днес те самите вече са две от най-важните глави от историята на рок едн рола! Почивай в мир в Мал! Завинаги ще останеш в сърцата ни! Обичаме те!