Блогът на Илия Михайлов

  Прочетох „Моите пет сезона“ на Рамела Бохосян на един дъх. Всъщност, не съм съвсем прецизен в изказа си. По-правилно е да кажа, че почувствах тази книга на един дъх, съпреживях я и тя ме настръхна. За мен тези стихове са истинско любовно обяснение към живота и към самата любов, изваяно майсторски със страст и дълбочина, но и изказано с мъдрост, времеусещане и опитомена тъга. Това е книга за обичане и обичащи; за всички онези, които умеят да пият „рано сутрин лъчисто кафе със Слънцето“, да галят звездите без да ги нараняват, да се разхождат по света, гледайки хората в очите и да се завръщат в своята Итака, за да…

Винаги, когато съм в Пазарджик и имам възможност, се спирам пред „Неразделните“ на скулптора Добрин Гочев. Любима за мен негова творба. Стоя тихо отстрани, за да не смутя хармонията на взаимност помежду им. Усещам как съм на прага на тяхната диада, в която съществуват само те двамата. Чувам ги как шептят нежно един на друг. Напрягам се, за да чуя какво казват, но не разбирам думите им. Това е езикът, който говорят и разбират само двама души в целия свят – те самите. Усещам сякаш как, без да искам, съм ги стреснал с любопитството си. Виждам ги как се притискат още по-силно един към друг в своята прегръдка. Извинявам им…

Илия Михайлов пред Literans

Илия Михайлов пред в. „Труд“

Ако кажа, че съм голям почитател на пътеписите и опитен техен читател, ще се наложи да излъжа. Може би точно по тази причина реших да се присъединя към тримата приятели и тяхното магаре Буридан, кръстено кой знае защо на френски философ от XIV век, поставил началото на религиозния скептицизъм в Европа. Всъщност, като се замисля, има някаква мистериозна символика в това, защото именно на едно магаре и неговия пословичен инат най-приляга всяко съмнение спрямо дадено знание, факти или вярвания, както и към твърдения, които се приемат за даденост. Днес, във времето на изкуствения интелект, сякаш имаме още по-голяма нужда от такива магарета – скептици.Книгата, както аз я усетих, е колкото…

Бързам към спирката. Надявам се да успея. Трябва да успея. Поредното ми надбягване със себе си, в което победител винаги излиза времето. Такива сме си ние хората. Все бързаме за някъде или нещо и рядко осъзнаваме, че цената, която плащаме, е единственото, с което разполагаме – нашите дни, часове и минути, отредени ни тук на Земята. Може би така е редно, за да виждаме смисъл, в това, към което се стремим. Може би така успяваме да покриваме по-безболезнено вноските си „Живот“ на разсрочено плащане, без да ги усещаме. Мартенският вятър днес е на моя страна. Духа в гърба ми, сякаш за да ми даде допълнителна скорост и кинетична енергия. Търся…

За мен е огромна чест да съобщя, че моят разказ „Обущарят“ е включен в сборника на Съюз на българските писатели/ Union of the Bulgarian writers „Маски на времето 2024. Разказвачи“.Издателство „Български писател“   www.sbp.bg  

Апостола е на всички. Апостола е навсякъде. Той е дори в най-отдалеченото кътче на Земята, където някой говори, мисли и се чувства българин: край р. Темза, до Ниагарския водопад, по улиците на Буенос Айрес или операта в Сидни. Апостола е тук в нашата – негова България. Навсякъде около нас. Носи го в себе си първокласника, който сутрин отива с майка си на училище и палаво скача във всички локви, които срещат по пътя си. Апостола живее и в намръщената продавачка на билети на касата на гарата, която чака с нетърпение да свърши смяната ѝ. Пенсионерът, който бавно ситни с бастун в ръка по улицата също го пази в сърцето си.…

Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров. Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 година. Дядото е мирови съдия, а бащата – адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа – английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и…