Блогът на Илия Михайлов

Илия Михайлов Бай Данчо беше енергичен старец на седемдесет и няколко години, който винаги намираше начин и смисъл да се усмихва на другите хора и да бъде добър с тях. Беше си патил от това неведнъж, но нищо така и не успя да изправи тази гърбица в характера му. В пристъпи на моментно разочарование, той самият няколко пъти беше давал под съд този свой проклет порок. Обвиняемият обаче винаги успяваше да се измъкне с оправдателна присъда, възползвайки се от благоволението на съдебните заседатели – вроденият алтруизъм на бай Данчо и добротата на сърцето му, преживяло преди време един малък инфаркт.Може би по тази причина жена му, леля Софка, често му…

Издателство Keep reading – K PR 1 Винаги, когато стане дума за Гражданската война в Испания (1936–1939), в съзнанието ми изплува образът на младата интербригадистка Марина Хинеста на покрива на хотел „Колон“ в Барселона. Седемнадесетгодишната тогава французойка от черно-бялата снимка на Хуан Гусман, с поглед, изпълнен с решителност, се превръща в събирателен образ на всички онези идеалисти от целия свят, взели участие в това братоубийствено кръвопролитие с призива „¡No pasarán!“. Ето защо, когато преди повече от година Катюша анонсира своя нов роман и загатна темата в него, образът на младото момиче с пушката на рамо веднага ми се яви. Познавайки творчеството на моята талантлива сестра по перо и приятел, бях…

Вторник, 03.06.2025 г. Мила Ане, Обръщайки се назад във времето, за да проверя кога за последно четох мемоарна литература, споменът ме върна на студентската скамейка в Историческия факултет на Софийския университет преди повече от 25 години – и до дневника на Богдан Филов. Поради тази причина не бих казал, че съм сред най-запалените почитатели на такъв вид текстове като твоя. Още тогава обаче осъзнах, че писането, а и четенето на дневник, е много лично, отговорно и дори – бих казал – интимно занимание. Това е истинска кредитна карта на доверие, която читателят получава от автора. Остава му само (ако успее) да „влезе“ в книгата, да я почувства, за да открие…

В Международния ден на детето (1 юни) припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни. Ане Франк (1929 – 1945) е родена на 12.06.1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на ул. „Мерведеплейн“ № 37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите…

По обяд, на 29-ти май 1453 г., последният император на Източната римска империя, Константин XI Палеолог, загива с меч в ръка в последната битка на живота си, защитавайки своята столица Константинопол от османците. Той ръководи около 7000 защитници на града, срещу които е 150 000 армия на османските турци и европейски наемници. Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада. Трупът византийския василевс е разпознат по пурпурните ботуши, а главата му е отрязана и изпратена на султана. Византия завинаги изчезва от картата, а над съдбата на Балканите и Европа надвисва сянката на Полумесеца.

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна – в празната все още чакалня. Миришеше на липа от съседната градинка и на топли закуски от баничарницата, на чиято врата гордо висеше надписът „Пекат се на място“. Сякаш това бе някакъв сертификат за качество, нещо от рода на „Произведено в Германия“. Върху каменния перваз на подлеза, точно срещу входа на гарата, бяха насядали колоритна група абитуриенти, явно прекарали бурна бална нощ. Личеше си по уморените им недоспали физиономии, измачканите кринолини,…

Спомням си днес за една смела жена – Мария Сутич (1859-1932) Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица“ в Татар Пазарджик. Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството. Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово. На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което…

Чувам как „Върви, народе възродени“ кънти по високоговорителите и я виждам как стои на спирката, загледана в колоната с развълнувани деца и учители, която бавно пъпли по булеварда, като огромна гъсеница, преди да дефилира на празничното шествие в чест на българските букви. Снежнобялата ѝ коса е събрана грижливо на плитка, която лежи уморено върху едното ѝ рамо. От време на време придърпва краищата на синьото си позахабено сако и оправя някаква невидима гънка на полата си. Забелязвам, че мътните ѝ старчески очи се наливат със сълзи и нарочно изоставам от всички и спирам пред нея. – Добре ли сте, госпожа? Всичко наред ли е? Имате ли нужда от помощ. –…

Издателство „Библиотека България“ Има книги, които идват в живота ни съвсем не случайно. Носят със себе си някакво послание за човека, когото са си избрали. Да, точно така! Вярвам, че не хората избират книгите, а обратното. Всъщност, хората доста често си въобразяват разни неща, защото така им е по-лесно да приемат себе си и света наоколо, но това е друга, много дълга тема. Чудех се защо новата книга на Мира – „Докато смъртта ни събере“, избра точно мен, за да я прочета и мисля, че отговорът се крие в самото заглавие на новелата. В него, според мен, се съдържа и „генетичния код“ на творбата, нейното послание към читателите. Това е…