Блогът на Илия Михайлов

Помня първите редове на „Бьорнстад“ през 2017 година, когато за пръв път обух кънките, сложих каската, стиснах здраво стика в ръка и слязох на леда, за да гоня шайбата заедно с героите на Фредрик Бакман. Тогава не знаех, че това е само първата третина от трилогията. Може би Бакман е знаел, но не и ние – неговите ПОчитатели. Хокейната история за живота и съперничеството между двата града, разделяни от една гора, продължи в „Ние срещу всички“ (2018 г.). Като опитен разказвач авторът майсторски остави финала на тази втора част отворен, защото както е известно всичко в хокея обикновено се решава в последната третина. Така през 2022 година се появиха „Победителите“…

Най-после! След няколкомесечен труд най-после съм на финалната права. Току-що се чух с българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова, която прегледа редактираната от мен втора част от нейния фундаментален труд „Страници от миналото на Пазарджик“ (1999 г.). Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд. Припомням, че миналата година, с финансовата подкрепа на Община Пазарджик, успях да…

Годиншнина от рождението на Роза Паркс (1913 – 2005) Тя става известна с отказа си да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в автобусите на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите – в задната. На 01.12.1955 г. Роза Паркс се качва в автобус в гр. Монтгомъри (щата Алабама) и сяда в частта за чернокожи, но местата за бели свършват и шофьорът я кара да стане и да отстъпи мястото си. Тя отказва. Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. „автобусен бойкот в Монтгомъри“, призоваващ всички афроамериканци в Монтгомъри да не използват автобуси,…

За мен е чест да съобщя, че разказът ми „Дом“ от четвъртата ми книга „Ежедневности“ (изд. Belloprint Ltd., 2021 г.) беше включен в новото ученическо помагало на Издателство Клет България по Български език и литература за НВО.

Не помня последният път, когато четох хартиена книга. Може би минаха няколко години. Оттогава до днес литературата, която прекарвам през душата, ума и сърцето си, е чрез моя киндъл. Причината да посегна отново към т.нар. „хартиен носител“ бе обстоятелството, че книгата, която исках да препрочета, я нямаше в електронен вариант. Гледахме се с нея известно време. По-точно тя ме наблюдаваше с любопитство, полегнала уморено върху стелажа на библиотеката. Питаше ме сякаш какво стана с онзи „юноша бледен“, който бях преди двадесет години, когато затворих последната ѝ страница, опитвайки се да осмисля какво е посланието ѝ към мен. Като че ли чакаше кога най-после ще реша да посегна към нея отново.…

Бързам първо да призная, че до скоро не познавах Светомир Бабаков като автор. Попаднах съвсем случайно на една от неговите книги – „Червеният автобус“, издателство „Христо Г. Данов“, 1966 г. За да бъда честен докрай, избрах я заради корицата, която ме привлече без да знам защо и как. Просто търсех в Читанка – Моята библиотека български автори, които не съм чел все още. Обичам да откривателствaм литературно. Свалих книгата и прочетох първите изречения. Историята започваше със слънчев летен ден в Пловдив, което ме спечели окончателно. Ако трябва да вкарам този роман в някаква жанрово-тематична рамка, бих казал че носи отличителните белези и изразните средства на социалистическия реализъм. Ако успеете да…

Удовлетворен съм! Днес приключих и втората редакция на книгата на българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“ II част. Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд и да го подарим на хората, които го очакват.