ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР ОТ ДЕТСТВОТО

За онзи червеникаво – оранжев летен градски залез, който ме връща в детството. Виждам го отново, вкусвам го отново, усещам го отново. Тихо се спуска над уморения от сивото ежедневие и лепкавата пазарджишка жега квартал „Младост“. Вечерният хлад упорито прогонва прашната градска мараня. Клоните на дърветата важно се поклащат насам – натам, давайки път на спасителния вечерен хлад. Някъде се чува щурец. Мирише на изгоряло дърво. Някой вари компоти за зимата.

Просветва малка искра. Един от мъжете, които играят карти на близката пейка, пали поредната цигара, докато неговият партньор псува тихо късмета си след поредното раздаване.

Весела глъчка оглася кварталната вечер. Група деца играят на криеница.

Три жени си говорят нещо много важно и чоплят семки. Една от тях се плясва по крака, за да прогони нахалните сезонни нашественици – комарите. После и трите вдигат глави нагоре към небето, осеяно с големи звезди, които гледат  като безброй любопитни очи.

Като самотни мълчаливи горди стражи, блоковете бдят над тази  провинциална вечерна идилия. В судокото от прозорци тук – таме някои светят все още. Чува се телевизор – последните новини за деня на 1-ва програма. Сънят бавно надвива всички.  А утре…утре всичко започва отначало.