КЪДЕ Е ТОВА “ТАМ”?

Стоиш на перона на своята гара и чакаш . Зад гърба ти е чакалнята, в която почиват уморени от дълъг път твоите спомени. Тихо е. Усещаш как вятърът на твоята Неувереност леко те гали по лицето, напомняйки за себе си. Семафорът свети зелено, а нищо така и не идва.
Казвали са ти много пъти, че за всеки влак си има пътници, но наскоро ти сам разбра, че някои влакове не спират на доста гари. Това отнася ли се за твоята?! Колко още ще чакаш?! Заслужава ли си?! Не е ли по-добре да се примириш, да се обърнеш и тихо да се откажеш.
Чуваш как Търпението съобщава по високоговорителя, че има закъснение…поредното.
Багажът ти е с теб – това са само мечтите ти, които все още пазиш, и един стар чадър в случай, че завали. Там сигурно вали. Но къде е това „там“?!