ВОЕВ ЗАВИНАГИ! -

„…Приятелите от хартия

изрязваш с ножичката сам

и най-накрая забелязваш,

че мене май ме няма там…“

Радио „Чиксалън“ отдаде почит днес пред поезията и музиката на Димитър Воев.

Бяхме замислили нашето събитие „НЕПРОЧЕТЕНО“ – в памет на Димитър Воев (1965-1992) за другата седмица, но спонтанно решихме, че ще е днес.

Четохме стихове, гледахме клипове с изпълнения на „Нова генерация“.

Това беше нашият начин да отбележим 60-годишнината от рождението на Воев.

За пореден път усетих харизмата му и поетичния му талант, който сякаш беше навсякъде наоколо – толкова деликатен и в същото време брутално откровен. Толкова истински и в същото време толкова неразбран, виртуозно жонглиращ с образните си метафори – тези истински кодове-послания. Самотен в своята гениалност, търсещ, страдащ, ликуващ, тъжен.

Толкова елегантно циничен и до болка морален. Един истински български Франсоа Вийон.

Прочетох „Тъжна песен“, „Отплуване“ и „Зона „Опасност“, след което ме смени моята колежка и приятел Светлана. Докато тя четеше стиховете, които беше избрала, наблюдавах лицата на младите хора срещу себе си. Забелязах как думите на Воев докосват някои от тях. Видях го в очите им, прочетох го изражението по лицата им. Беше настръхващо!

Всичко свърши и аз тръгнах към спирката, за да си хвана автобуса и да се прибера в Пловдив. В един момент усетих, че вместо да сложа книгата със стиховете на Воев в раницата си, преди да тръгна, я стискам, бързайки.

Усмихнах се. Някакъв великан, който крачи в прашната следобедна пазарджишка мараня, стискайки в ръка книга – сякаш поредната закодирана метафора на Воев.

P.S. Благодаря на Фондация „Димитър Воев – Нова Генерация“ за споделянето на събитието!

Благодаря на Издателство „Парадокс“ за това истинско бижу „НЕПРОЧЕТЕНО“! Ако все още нямате тази книга, побързайте да се сдобиете с нея!