„Великденско вино“

„Великденско вино“ не е просто театрална постановка – това е ритуал. Това е състояние на духа, преживяване, което обръща с хастара навън душата ти, разбърква пъзела на предразсъдъците и чупи кривото огледало на историческите митологеми. Превръща сцената в място за духовен катарзис с аромат на тамян – буря от страсти, вина, изкупление и надежда.

В българския театър и кино има роли, които остават завинаги „запазена марка“: Васил Левски (Илия Добрев), цар Борис III (Наум Шопов), капитан Петко войвода (Васил Михайлов), Бай Ганьо (Георги Калоянчев), Захари Стоянов (Стоян Стоев), Георги Бенковски (Радко Дишлиев), Дядо Въльо Мечката (Никола Тодев), Дилбер Танас (Руси Чанев), Константин Иречек (Пламен Сираков) и т.н. – всички те са примери за герои, които не мога да си представя в друго изпълнение.

Днес към този списък добавям още едно име – поп Кръстю Никифоров, изигран от Владо Пенев. Това е роля, която в ума и сърцето ми, остава завинаги негова: сложна, дълбока, изпълнена със страдание и вътрешна битка. Владо Пенев показа образа с такава сила и човечност, че след него едва ли друг ще дръзне да се докосне до този персонаж.

Сценичният му партньор Павлин Петрунов (в ролята на Генчо) за мен е откритие, за което тепърва ще се говори и пише. Тандемът им носи динамика и напрежение, които ме държаха в постоянна емоционална готовност и ме накараха да ръкопляскам задно с другите зрители в камерната зала на Народен театър „Иван Вазов“ в продължение на няколко минути.

Огромно уважение към таланта и смелостта на режисьора Явор Гърдев, който умело балансира между историческата тежест на темата и интимността на човешката драма на поп Кръстю. Сценографията на Павел Койчев и костюмите на Свила Величкова създават неповторима атмосфера, а музиката на Калин Николов допълва усещането за ритуалност и трагична красота. „Великденско вино“ е представление, което не просто се гледа – то се изживява. То е покана към зрителя да се срещне със собствените си страхове, вина и надежди. И ако приема, че смисълът на театъра, освен всичко друго, е да разтърси и пречисти нас зрителите, то тази постановка го постига напълно.