„Швейцария“ – Театър 199
По мое скромно мнение, като един от редовите поклонници на Талия и Мелпомена, сценичното партньорство между Боян Арсов и Станка Калчева в „Швейцария“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е една от най-добрите театрални колаборации за 2025 г.

Пиесата на Джоана Мъри-Смит, която се играе за пръв път в България, среща зрителите с писателката на криминални романи Патриша Хайсмит (1921–1995) (Станка Калчева) и младия амбициозен редактор от голямо издателство в Ню Йорк – Едуард Риджуей (Боян Арсов), в сърцето на швейцарските Алпи, където в уединение остарява ексцентричната писателка.

Уморена от хората, от лицемерието и най-вече от себе си, Хайсмит сякаш е загубила вяра в таланта си и творческата потребност да напише последния си бестселър, посветен на героя от предишните ѝ романи Том Рипли. А Риджуей има трудната задача да я убеди, че може и трябва да го направи. Вместо обикновена делова среща, двамата герои надникват заедно в килера на душите си, докато миналото е седнало на раменете им и се шегува цинично с тях.

Това е сблъсък между две поколения – едното белязано от опит, скептицизъм и горчивина, а другото от амбиция, енергия и вяра в бъдещето.
В разговора им няма любезности, а само сурови истини, които разкриват колко трудно е да бъдеш честен със себе си.
Хайсмит излива страха си от старостта и безсмислието, докато Риджуей вижда в нея шанс да докаже не само професионализма си, но и човешката си съпричастност.
Сцената се превръща в арена на психологически дуел, в който няма победители, а само оголени души. Тишината в залата е толкова плътна, че зрителят има усещането, че сам е част от този интимен разговор.

И точно в тези моменти театърът показва истинската си сила – да ни сблъска с въпроси, от които иначе бягаме.
Пиесата не дава готови отговори, но оставя зрителя да излезе от залата по-разтърсен, отколкото е влязъл.
А срещата между Калчева и Арсов на сцената е толкова органична, че трудно може да се каже кой води и кой следва – усеща се като равностоен танц в тъмнината.
За тази си роля Боян напълно заслужено и логично получи номинация за „Аскеер“ 2025 за водеща мъжка роля. Както аз още преди години му предрекох, неговият талант, трудолюбие и харизма тепърва ще дават своите плодове.
Освен блестящите актьори, трябва да отбележа също и безценния принос на другите членове на екипа: Златна Костова (превод), Владимир Люцканов (постановка), Венелин Шурелов (сценография), Елица Георгиева (костюми) и Емилия Гацов–Елби (музика).
За да научите как ще завърши срещата между тези два свята и както съветва Петя Кръстева от Art Portal News: „ако не се страхувате от качествени театрални постановки, впуснете се и вие в криминално-литературното приключение“.


