Една прожекция време назад: между спомените и лентата на живота
Още от дете винаги съм обичал българското кино. То ме е вълнувало със своите сюжети, теми и идеи – с онази неподправена искреност, която достига право до сърцето. Никога не съм спирал да вярвам в българската кинематография, дори и в най-трудните ѝ дни на изпитания и премеждия.
Днес, години по-късно, не спирам да съпреживявам харизмата, чара и обаянието на седмото изкуство с марка „Произведено в България“. Виждал съм всичко това в очите на актьори като Цветана Манева, Христо Шопов, Ели Скорчева, Николай Урумов, Олег Ковачев, Мариус Куркински, Валентин Ганев, Владо Пенев, Асен Блатечки, Стефан Попов и мнозина други, с които съм имал щастието да общувам лично. Те носят онази неповторима светлина, която превръща всеки кадър в преживяване, а всяка реплика – в емоция, оставаща завинаги в ума и в душата.
Мисля, че чара на българското кино е в неговата човечност. То разказва истории за нас самите – за нашите страхове и надежди, за любовта и прошката, за тихата сила на добротата. В него има нещо неподправено, искрено, дълбоко родно. Българският филм не се стреми да блести с ефекти – той вълнува с истини. А това е най-ценното послание, което едно изкуство може да остави.
Доказателства, че българското кино е живо – тук и сега – намирам и днес около себе си. Едно от тях е чудесната инициатива на моите приятели от Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик, и нейния отдел „Изкуство“, в партньорство с Дома за стари хора „Гаврил Кръстевич“ в града.
Всяка седмица те организират прожекции на български игрални филми за обитателите на дома. Идеята принадлежи на Теодора Стоянова – рехабилитатор в социалната институция, и води началото си още от 2011 г. Инициативата бързо получава подкрепата на отдела „Изкуство“ при библиотеката и нейният директор Лъчезар Риков и оттогава превръща залата на дома в място за спомени, усмивки и сълзи от вълнение.
Както споделя Теодора Стоянова, която се грижи както за физическото, така и за духовното здраве на домуващите:
„В тези филми нашите хора тук откриват своята младост и частица от себе си. Идеите и проблемите в тях са им познати и близки – те ги съпреживяват всеки път.“
Подобни прожекции се организират и в Центъра за психично здраве „Човеколюбие“, както и в Дома за възрастни хора в Главиница.
Пандемията от COVID-19 прекъсва инициативата за няколко години, но през лятото на 2025 г. прожекциите и сътрудничеството между библиотеката и Дома са подновени с нова енергия и вдъхновение.
До момента са прожектирани класически ленти като „Хитър Петър“ (1960), „Сиромашко лято“ (1973), „Покрив“ (1978) и „Дами канят“ (1980). По повод 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев (1925 – 1989) бе организирана специална прожекция, която събуди много спомени и усмивки.
Началникът на отдел „Изкуство“ при библиотеката – партньор в инициативата – Вили Георгиева, разказва: „Българските филми, които показваме на хората от Дома, им носят радост и разнообразяват ежедневието им. Те са красив спомен за младостта им и мост между миналото и настоящето им.“
Вярвам, че тези срещи с българското кино не са просто прожекции на „стари български филми“. (Всъщност аз никога не съм ги наричал „стари“. За мен те винаги са били и ще бъдат „вечните български филми“.) Това са седмични пътувания назад във времето – докосвания до младостта, която се изнизва през пръстите на всички ни като фин морски пясък. Красиви вибрации на онази емоция, която ни напомня, че един ден „сега“ ще бъде „някога“.
Защото българското кино има своя собствено очарование – то не е в блясъка на прожекторите, а в топлината на човешките истории, които разказва и които ни свързват през поколенията.
