Този филм разтърси из основи панелния блок на душата ми и постави на пауза усещането ми за коледния дух и настъпващите празници. А дълго след като го изгледах се чувствах така, сякаш съм ударил малкото пръстче на крака си в ръба на касата на вратата. Сръбската военна драма „Кръгове“ (2013 г.) на режисьора Сърдан Голубович е вдъхновена от действителен случай по време на гражданската война в бивша Югославия.През 1993 г. в Требине, Босна, сръбският войник Марко се застъпва за мюсюлманина Харис, който е нападнат от други сръбски войници. В резултат на това Марко е пребит до смърт.Дванадесет години по-късно, през 2005 г., три успоредни истории в Белград, Хале (Германия) и…

Още от дете винаги съм обичал българското кино. То ме е вълнувало със своите сюжети, теми и идеи – с онази неподправена искреност, която достига право до сърцето. Никога не съм спирал да вярвам в българската кинематография, дори и в най-трудните ѝ дни на изпитания и премеждия. Днес, години по-късно, не спирам да съпреживявам харизмата, чара и обаянието на седмото изкуство с марка „Произведено в България“. Виждал съм всичко това в очите на актьори като Цветана Манева, Христо Шопов, Ели Скорчева, Николай Урумов, Олег Ковачев, Мариус Куркински, Валентин Ганев, Владо Пенев, Асен Блатечки, Стефан Попов и мнозина други, с които съм имал щастието да общувам лично. Те носят онази неповторима…

По мое скромно мнение, като един от редовите поклонници на Талия и Мелпомена, сценичното партньорство между Боян Арсов и Станка Калчева в „Швейцария“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е една от най-добрите театрални колаборации за 2025 г. Пиесата на Джоана Мъри-Смит, която се играе за пръв път в България, среща зрителите с писателката на криминални романи Патриша Хайсмит (1921–1995) (Станка Калчева) и младия амбициозен редактор от голямо издателство в Ню Йорк – Едуард Риджуей (Боян Арсов), в сърцето на швейцарските Алпи, където в уединение остарява ексцентричната писателка. Уморена от хората, от лицемерието и най-вече от себе си, Хайсмит сякаш е загубила вяра в таланта си и творческата потребност да напише…

Помня първият и единствен път, когато видях Иван Налбантов на живо. Беше една зимна облачна сутрин на автогара „Юг“ в Пловдив преди няколко години. Той чакаше автобуса за София. Бях се качил вече в моя автобус на съседния сектор и понечих да сляза, за да му изкажа уважението си, но в този момент шофьорът ни отиде някъде, затваряйки вратите след себе си. Можех само да гледам г-н Налбантов  през мръсния прозорец, по който бавно се лепяха падащите тихо снежинки – скромен и някак достолепен човек с благ и смирен поглед, който чакаше реда си, за да заеме мястото си в автобуса. Видях как изведнъж зад него нетърпеливо запристъпва от крак…

Искахме да отдадем почит към великата Маги Смит, която ни напусна тази седмица, а как по-добре да го направим, ако не с някой от нейните филми. Попадна ни „Жената с вана“ (The Lady in the Van) (2015). Режисьор Никълъс Хитнър. Оказа се точно по вкуса ни – една типично английска история, разказана по типично английски начин, която те отвежда в лондонския квартал „Камдън“ през 70-те години на XX век. Въздействащ разказ за живота на една бездомна старица (Маги Смит) и самотен писател (Алекс Дженингс), които съжителстват като съседи цели 15 години край един стар жълт микробус. С грациозната аристократичност на староанглийска овчарка филмът не търси одобрение и не дава отговори…

Ако все още не сте гледали “От другата страна  на живота“, имате възможност да поправите тази грешка през месец май. Представление на Драматичен театър – гр. Пловдив, което ще ви разтърси. Eдна история за двама самотници и една закъсняла невъзможна любов. Два свята и бездната на времето помежду им. Две души на Кръстопътя на спомените за несподелени мигове на несъстояла се заедност. Два живота, единият от които на крачка „от другата страна“. Много поводи за размисъл. Много въпроси. А ти се чувстваш извисен, докоснат, благословен след допира ти до харизмата на Негово Величество Театъра! Не пропускайте! С участието на Светлана Атанасова и Стефан Попов Постановка: Валентин Ганев 17.05.2024 г., 19.00…

  Посвещавам на Цветана Манева и срещата си с нея! Илия Михайлов, „Доизмислено щастие“, 2022 г. Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, „вечните“ въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в…