Този филм разтърси из основи панелния блок на душата ми и постави на пауза усещането ми за коледния дух и настъпващите празници. А дълго след като го изгледах се чувствах така, сякаш съм ударил малкото пръстче на крака си в ръба на касата на вратата. Сръбската военна драма „Кръгове“ (2013 г.) на режисьора Сърдан Голубович е вдъхновена от действителен случай по време на гражданската война в бивша Югославия.През 1993 г. в Требине, Босна, сръбският войник Марко се застъпва за мюсюлманина Харис, който е нападнат от други сръбски войници. В резултат на това Марко е пребит до смърт.Дванадесет години по-късно, през 2005 г., три успоредни истории в Белград, Хале (Германия) и…

Илия Михайлов „Побързай“, 2018 г. Издателство Belloprint Ltd. Бях в четвърти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причина бях абониран за последния чин. Връчен ми бе овехтял червен костюм с бели кантове, червена шапка с бял пискюл. Получих и бутафорна брада, изрязана от зелен картон, с какъвто тогава подвързвахме тетрадките си, със залепен отгоре с лепило „Рила“ бял памук. Тогава ми станаха ясни някои работи.…

Тя седи на старата зелена пейка отстрани на градския пазар, точно между павилиона за скара и кафе машината, на която гордо се пъчи метална табела с надпис „Търкай тук“. Стъпила е на част от счупена щайга, за да пази, доколкото е възможно, краката си от сухия декемврийски студ, който обикаля сергиите с праз, тикви, ябълки и всичко, което може да се намери по това време на годината. Този нагъл бездомник се шляе безцелно наоколо. Спира се тук-там. Щипе безразборно купувачи и продавачи по измръзналите лица, а щом му омръзне, хуква да проверява нещо в гаражите на близкия жилищен блок. Пуши ѝ се, но ѝ е студено и това засега надделява…

Обичам екранните образи на Джон Клийз – брилянтния му хумор, запомнящите се скечове и филмите, които се превърнаха в класика. А автобиографията му „Както и да е…“ (Изд. „Рива“) ми даде, доколкото е възможно, неочаквано близък поглед към човека зад легендата. Чрез тази книга усетих Клийз като изумително интелигентен и образован творец, с тънко чувство за хумор, тренирано в британски стил и европейски привкус, и още по-фина самоирония – човек, който превръща сценария, радиото, театъра и киното в своя страст и начин на живот. В „Както и да е…“ ще откриете колоритни истории от ученическите години на Клийз, ще се разходите с него из студентските му спомени в Кеймбридж и ще научите…

Още от дете винаги съм обичал българското кино. То ме е вълнувало със своите сюжети, теми и идеи – с онази неподправена искреност, която достига право до сърцето. Никога не съм спирал да вярвам в българската кинематография, дори и в най-трудните ѝ дни на изпитания и премеждия. Днес, години по-късно, не спирам да съпреживявам харизмата, чара и обаянието на седмото изкуство с марка „Произведено в България“. Виждал съм всичко това в очите на актьори като Цветана Манева, Христо Шопов, Ели Скорчева, Николай Урумов, Олег Ковачев, Мариус Куркински, Валентин Ганев, Владо Пенев, Асен Блатечки, Стефан Попов и мнозина други, с които съм имал щастието да общувам лично. Те носят онази неповторима…

С Иво ви каним на среща с книгата му „Моите вдъхновители“! Датата е 28.11.2025 г. (петък). Начален час: 18:00 ч. Помня добре онзи слънчев, студен мартенски ден миналата година, когато бях поканил Иво на гости в училището, за да докосна децата до него и новата му детска книга „Тони и Гари обикалят света“. Помня щастието в очите на малчуганите, наобиколили го с любопитство и интерес, задаващи му хиляди въпроси, прегръщащи го, снимащи се с него. Помня търпението и обичта, с която той обръщаше внимание на всеки един от тях и им отговаряше. След като всичко приключи, преди да си тръгне обратно за София, той ми каза: – Покажи ми паметника…

В края на този чудесен месец ще имам удоволствието и отговорността да представя книгите на Симеон в една много специална литературна вечер. 29 октомври 2025 г. 18:00 ч. Литературният салон на Дружество на писателите – гр. Пловдив Нямам търпение!

Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации „с идеална цел“. То обаче е тук и се спотайва зад ъгъла на опустялата улица в този лежерен съботен следобед, който като уличен котарак се припича блажено под лъчите на необичайно жаркото слънце. Трябваше да изляза до пазара. Имах пионерско поръчение от Валка: краставици, зеле, чушки и още няколко други неща, които могат да се открият във всеки квартален магазин. Бог да благослови тези малки…

По мое скромно мнение, като един от редовите поклонници на Талия и Мелпомена, сценичното партньорство между Боян Арсов и Станка Калчева в „Швейцария“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е една от най-добрите театрални колаборации за 2025 г. Пиесата на Джоана Мъри-Смит, която се играе за пръв път в България, среща зрителите с писателката на криминални романи Патриша Хайсмит (1921–1995) (Станка Калчева) и младия амбициозен редактор от голямо издателство в Ню Йорк – Едуард Риджуей (Боян Арсов), в сърцето на швейцарските Алпи, където в уединение остарява ексцентричната писателка. Уморена от хората, от лицемерието и най-вече от себе си, Хайсмит сякаш е загубила вяра в таланта си и творческата потребност да напише…

Издателство „Жанет 45“, 2019 г. Има един особен вид книги, които още с първото си изречение ме „хващат“ за читател и не ме пускат до самия си край. Когато бях по-млад, се чудех на какво се дължи това. С годините обаче опитът ме научи, че харизмата на литературата, а и на хората, е магия, която трудно може да бъде обяснена и още по-трудно – разбрана. И все пак някои от съставките на тази магия – начело с таланта, разбира се – обикновено са страстта и чувствата, които авторът е вложил в произведението си, богатата му обща култура и емоционална интелигентност, хилядите прочетени страници, вдъхновението, творческото изкушение и любопитството, които го…