Блогът на Илия Михайлов

Посвещавам на Цветана Манева Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, „вечните“ въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в едно цяло някъде на хоризонта с безкрайната небесна синева. Та чак до…

Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето само си избира хората за тази любима своя магия, разпознавайки онези от нас, които вярват в нея, оценяват я и са заслужили да участват. Малко неща са по-зареждащи с оптимизъм и вяра сутрин рано от слънчев лъч, който гали нежно челото ти. Докосва като майчина ръка едва-едва бузите ти. Закачливо ти дарява безценна доза душевен витамин D и сякаш ти нашепва тайно в ухото,…

Обичам този мъж и неговите книги. По-точно казано – обожавам John Steinbeck, Author Изчетох го преди доста години, но наскоро усетих, че отново ме тегли към себе си и се подчиних на инстинкта си без да се съпротивлявам. Беше нещо като неосъзнат импулс, като закъснял културен рефлекс, някаква странна литературна потребност с удължено освобождаване. Започнах терапията на тази потребност с „Пътешествия с Чарли“. Исках да се докосна отново до късния Стайнбек, а и когато прочетох тази малка книжка, бях твърде млад, за да взема от нея толкова, колкото днес ми е нужно от дистанцията на времето. Още с първите страници започнах да търся човекът Стайнбек, защото както древните отдавна са…