БОСОНОГИТЕ ХЛАПАЦИ ОТ “ЧИКСАЛЪН”
Както вече обявих, подготвям моята първа поетична книга, но повече за това – когато му дойде времето.
Споделям тук едно от стихотворенията, които ще влязат в нея. То е посветено на 160-годишния юбилей на моето училище – СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик
БОСОНОГИТЕ ХЛАПАЦИ ОТ “ЧИКСАЛЪН”
В съня си тичам с босоногите хлапаци
с ожулените колене и вехти ризи
по улиците прашни край Марица
и пълни с плод черешови градини.
Над нас се рее шарено хвърчило,
а слънцето се смее във косите ни.
Небето синьо също ни се радва.
Това е то – небето на дедите ни.
Зад нас се чува тропот на копита.
Дръгливо конче тегли стар файтон.
Усмихнат кочияш със мека шапка
подвиква често “вардааа” и “пардон”.
В ръцете стиснали сме захарни петлета
и бързаме от Вароша към Чиксалън,
за да играем на стражари и апаши
във този черно-бял мой градски сън.
Минаваме край църквата “Св. Архангел”,
грижливо приютила нашето школо,
което търпеливо ни очаква,
за да ни дава пак четмо-писмо.
Приседнал в сянката на двора
ни гледа даскалът Тома.
Очите му са пълни с много обич,
сърцето му – с опитомената тъга.
За поздрав махаме смутени плахо,
а после бързо хукваме напред.
От него взехме пламък във душите си
и смелостта да си човек.
Аз тичам с босоногите хлапаци
през вековете и епохите…
Илия Михайлов
Дружество на писателите – гр. Пловдив
Съюз на българските писатели
Снимка: книгата на проф. Иван Батаклиев “Град Татар Пазарджик. Историко-географски преглед”, 1923 г.
