„Не всички хора са мерзавци“: историята на Януш Корчак (1878-1942)

Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и общественик.
Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г.
Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи по това време.
Освен с книгите си, посветени на децата и за децата – „Крал Матиуш“, „Как да обичаме детето“, „Правото на детето на уважение“ и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци.
Една от неговите най-известни мисли е: „Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.“
Първият път е преди окупацията на Полша от Германия през 1939 г. – той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят.
Вторият път – отказва да избяга от Варшавското гето.
Третият път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита:
– Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
– А децата?
– Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
– Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.
Не са останали живи очевидци на този разговор, както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на „Стария доктор“, както са наричали Корчак, и така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност.
Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовите камери. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в една от тях.


