„Бритпоп: историята“ (Луиза Генова) – Live forever!

Когато бях дете, майка ми често приготвяше най-чудесната торта на света – с крехки блатове, божествен крем между тях и вълшебна глазура от настърган шоколад. Нямах търпение да я извади от фурната, за да я погледам, да ѝ се полюбувам и да я вкуся.

Сетих се за това тези дни, докато четях новата книга на Луиза Генова (Louise Mandel) „Бритпоп: историята“, която бих сравнил именно с тортата на майка ми и удоволствието, което това четиво ми донесе.

Ако продължа в същата метафорична стилистика и алегорична тоналност, блатовете на тортата на Луиза са шест на брой – тематично свързани, но съдържателно многообразни и допълващи се: „Вдъхновението“, „Cool Britannia“, „Музиката“, „Изкуствата“, „Модата“ и „Ние и бритпопът“.

Във „Вдъхновението“ Луиза търси и намира историческите корени и основания за бритпопа, анализирайки задълбочено различните музикални стилове във Великобритания и САЩ от 50-те до 80-те години на XX век: рокендрол, блус, рокабили, хардрок, фолкрок, хеви метъл и др.

„Cool Britannia“ е следващата глава, в която авторката умело щрихова политическия фон на бритпоп културата посредством описание на управлението на „торите“ и Маргарет Тачър (1979 – 1990), което завинаги променя Обединеното кралство по много различни начини и широко отварят вратата към последвалите всеобхватни промени в живота на британското общество при управлението на Джон Мейджър (1990 – 1997) и Тони Блеър (1997 – 2007)

Тук е цялостният и задълбочен анализ на понятието „бритпоп“ с всички „за“ и „против“ около него, както и влиянието му в Уелс, Шотландия, Ирландия и дори в далечната Япония.

Интересно за мен беше да се запозная с историята на малко познати (за мен) банди като Manic Street Preachers, Stereophonics, Catatonia и Gorky’s Zygotic Mynci.

„Музиката“ е третият блат на тортата на Луиза и е нещо като нейната сърцевина. Тук ще се срещнете с иконите на бритпопа: Pulp, Oasis, Blur, Suede и Elastica – техните химни, техните истории, музикалните им успехи, текстовите послания и дори житейската им философия.

Както може веднага да се усети, особено важна за авторката е и четвъртата глава – „Изкуствата“, посветена на влиянието на бритпопа във визуалните изкуства, младите британски артисти от YBAs и британското кино от периода с най-големите му върхове, като Trainspotting (1996), Notting Hill (1999), This is England (2006) и т.н.

Следващият блат/глава е „Модата“ и е посветен на някои от най-популярните брандове от ерата на бритпопа, които се превръщат в негови запазени марки и символи: adidas, Ben Sherman, Fred Perry, Merc, Lacoste и др.

Тук ще откриете и първото, според мен, задълбочено изследване на български език, посветено на т.нар. „терасна култура“ сред футболните фенове на различните отбори от Острова. Като човек, който вече 40 години се интересува от английски футбол и всичко свързано с него, тези редове от книгата бяха истинска наслада за душата ми. Имах чувството, че Луиза е влизала в главата ми и е разбрала какво точно ме интересува и вълнува вече почти половин век.

С много обич, малко носталгия и умерен оптимизъм Луиза поднася последния блат от своята „Victoria sponge“, озаглавен „Ние и бритпопът“. Тук са събрани серия интервюта и спомени на хора, които се оказват пионери в популяризирането на бритпопа, или както Луиза ги нарича – „вносители“ на този музикален вкус и начин на мислене. Сред тях са диджеите Иван Милев (Shakermaker), Ася Джамбазова (kirkerona) и др., както и българските банди, повлияни от това течение, начело с „Остава“ и „Анимационерите“.

Акцентирам специално върху страхотното книжно тяло, корицата, която мен като фен на Pulp ме грабна веднага, както и красивите илюстрации вътре. Всички те са дело на Калина Христова и Дамян Дамянов и създават онова неповторимо усещане за британска изтънченост и внимание към детайла.

Приложената библиография, която Луиза използва, е над 20 страници, което допълнително подсилва документалната стойност и тежест на това истинско научно изследване, първо по рода си на български език, посветено на субкултурите, популярната мода, визуалните изкуства, политиката и най-вече музиката в UK през 90-те години на миналия век.

Винаги съм твърдял, че от всяка една книга човек взема толкова, колкото може да побере в интелектуалната си раница, толкова, колкото може да съпреживее и проумее от нея. Пиша това във всяко свое ревю на книга и ще продължавам да настоявам на него.

В случая с „Бритпоп: историята“ аз си отрязах едно огромно парче от тази истинска „Victoria sponge“ на Луиза, осъзнавайки, че бритпопът не са само любими на всички ни песни. Това е начин на мислене, начин на себеизразяване и начин на живот.

Убеден съм, че тайната на успеха на книгата – съставките на крема, свързващ всички блатове в нея, това са голямата любов на Луиза към бритпопа, съчетана със задълбочения ѝ професионален научен подход и уважението в посланието към читателите: „Live forever!“