Блогът на Илия Михайлов

Не вярвам, че е просто случайно съвпадение, че фронтменът на AC/DC – Брайън Джонсън – е роден точно на 5 октомври – Международния ден на учителя. С поведението си на сцената и извън нея Брайън винаги е учил хората на уважение и респект, каквито винаги е демонстрирал към паметта на Бон Скот, още с идването си в бандата през далечната 1980 г. Той дойде не за да измести Бон от сърцата на нас феновете, а за да продължи делото му и каузата на рок музиката. Брайън винаги е бил символ на толерантност, добронамереност и човещина. Още от годините в Нюкасъл, работейки в автосервиза под някой автомобил (неговата страст), за да…

Виждал ли си някога как се строи къща? Как се поставят основите й, за да бъде тя здрава и сигурна? Аз не съм. Но когато бях малък, имах детска играчка „Строител N 4”. Беше сред любимите ми. Още тогава разбрах, че ако искаш това, което правиш, да бъде здраво и сигурно, трябва да му дадеш най-доброто начало. В по-широк смисъл това правим и ние в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик. И особено колегите от Начален курс, които са всичко за своите ученици. Осъзнах това преди години, когато веднъж отворих случайно вратата на един от вторите класове и видях как колежката Таня Бельова преоблича един малчуган със зачервени бузи, който явно беше…

За онези, „малките“, моменти в училище. „Малките“ моменти в малките междучасия, в които тичаш до учителската стая след поредния час. Превключваш бързо от проблемите Османската империя през XIX в. към причините и последиците от Великото преселение на народите. Купеното рано сутринта кафе отдавна се е превърнало в някаква студена кафява загадка, а телефонът ти показва няколко неприети повиквания. Мислиш какъв доклад или отчет все още не си представил и дали някое дете от твоя клас не отсъства, за да звъннеш веднага на родителите. И въпреки всичко намираш секунди да забележиш безбройните детски лица, погледите, пълни с уважение, добронамереност или чисто детско любопитство. Намираш време да отговориш на усмивките, подарени ти…

Топлият октомврийски вятър нежно поклащаше осиротелите клони на градските дървета. Сякаш танцуваше с тях някакъв странен латиноамерикански танц. Палаво подхвърляше нагоре и настрани едно пожълтяло листо, като косатка, която си играе с полужив тюлен. Ниското есенно слънце отчаяно се опитваше да напомня за себе си на хората и автомобилите, поели в различни посоки по прашните улици на Пазарджик. Вървях между тях на път за спирката на болницата, за да си хвана автобуса и да се прибера в Пловдив. Усещах главата си като кошер, пълен с ядосани пчели, но след шестия час е така. Улових се, че се карам нещо на ум на някой от шестите класове. Боже! Полудявам! Притеснен съм…

Редови български учител съм вече 18-та година. Моето училище, СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, е моята кауза. Често, когато стане дума за това, цитирам Стефан Стамболов: „И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“. Аз бих направил горе-долу същото за „Брегов“ За тези 18 г. опознах доста черти от характера на това странно и своенравно същество, наречено Българско образование! Също толкова много други негови черти все още са ми непонятни и необясними. Едно от нещата, в които твърдо вярва даскалът в мен е, че децата имат нужда от уважение и респект, премерена доза доверие и постоянен деликатен контрол. Понякога им трябва малко време, за да…

Това е може би един от случаите, в които съм категотричен, че филмът, създаден по книгата, е по-добър от самата нея. Именно заради Стив Маккуин и Дъстин Хофман посегнах към това четиво…и съжалих. Езикът е семпъл, да не кажа просташки. Повествованието е, признавам, динамично, но на моменти прилича на нескопосано залепена лента от детско рисувано филмче, прожектирано на диапрожекционен апарат „Пионер 1”. Погледната отвисоко, „Пеперудата“ ми прилича доста на ретро възхвала на усилията на един престъпник (в случая Анри Шариер) да избегне възмездието на закона. Категорично съм против всякакви препратки към „Граф Монте Кристо“, на каквито се натъкнах! Оставете Дюма там, където му е мястото – много високо, на лавицата…

Три вълнуващи дни. 1000 км по сложните пътища на републиката. Живописни гледки из цялата Златна Добруджа. В малката Каварна със скулптурите на големите Дио и Жоро Минчев и кротко приседналите край тях трима старци, споделящи красивата есенна утрин в градския парк. На нос Калиакра, където България сякаш потъва в синьо – зелените прегръдки на морето, а едно малко рибарско корабче бавно се отдалечава към хоризонта, следвано от ято кресливи чайки. На магичния Камен бряг, където човешкото и божественото се сливат в едно под тайнствения грохот на вълните, които се разбиват в брега, като стари мечти. На високото Шуменско плато, където залезът нежно се спуска над града, а ти имаш чувството,…

Шофьорът изпи и последната глътка блудкаво кафе. Погледна картонената чашка с надпис „Espresso“, за да се увери, че е празна. Поразклати я с въртеливо движение на ръката, сякаш навиваше волана, и я запрати пренебрежително в коша. Посегна към джоба на ризата си, откъдето издайнически се подаваше кутия цигари. Понечи да запали, но видя часовника си, намръщи се и се отказа. Постоя още малко пред автобуса, като машинално приглаждаше с ръка измачканата си вратовръзка. Приличаше на участник в състезание за най-дълга брада, който нежно гали своята, отгледана с толкова любов и търпение. Празният автобус миришеше на застоял въздух и уморени хора. Шофьорът бавно се настани на мястото си и увеличи звука…