Блогът на Илия Михайлов

Обичам Полша! Не случайно се чувствах като у дома си в тази красива и горда страна. А това е едно малко кътче от нея – кварталът „Никишовиец“ в чаровния град Катовице – в сърцето на Горна Силезия. Това е миньорски квартал, построен в началото на XX в. Тук всяка улица и сграда сякаш говорят, разказвайки за човешкия стремеж към по-добър живот, за мизерията на работническото гето, за лишенията и малките радости, за сивото миньорско ежедневие, за Болката и Надеждата, които се разхождат, хванати за ръце, по улиците на квартала, гонят се заедно със сополивите и недохранени миньорски деца от началото на века, а студеният северен вятър палаво си играе с…

Старият чинар в двора на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик – безмълвен свидетел на толкова много сърдечни терзания и емоции. Затварям очи и сякаш виждам и чувам себе си и своите съученици преди 20 г., улисани в преследването на топката в поредния титаничен футболен сблъсък между „В” и „Г” клас, който се играе до дървото. Трепетни погледи, скрито хвърляни към някоя самонадеяна госпожица, обожавана полулегално от всички момчета от випуска. Подухва леко и клоните на дървото сякаш нашепват свещените думи „Обичам те!”, изречени и забравени тук с блуждаещ поглед, пълен с всеотдайност. Старият чинар….чувам го.

Мисля, че четенето е вид общуване – между теб и идеите, посланията и ценностите, въплътени от автора между страниците на книгата. Това е тайнство, свещенодействие, чрез което се извисяваш, облагородяваш и пречистваш душата си „от всичко мазно“. Помага ти да изградиш своя невидим щит срещу простотията и завистта, които всеки ден напомнят за себе си, като ято кресливи птици. Получаваш възможност сам да поемеш дългия път към върха на планината на мъдростта. А има и книги, които са просто задължителни, ако наистина държиш на себе си. Това е нещо като събирането на печати в книжката за 100-те национални туристически обекта. Една такава книга е и „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни.…

Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причина бях абониран за последния чин. Връчен ми бе овехтял червен костюм с бели кантове, червена шапка с бял пискюл. Получих и бутафорна брада от изрязан зелен картон, с който тогава подвързвахме тетрадките си, със залепен с лепило „Рила“ отгоре бял памук. Тогава ми станаха ясни някои работи. Проумях защо в детската градина Дядо Мраз имаше…

Скъпи Дядо Коледа, пишат ти децата от 5. Г клас на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик и г-н И. Михайлов. Тази година ние не бяхме много послушни. Ивка например, без да иска, счупи вкъщи една чаша. Ния разсипа буркан с домашна лютеница върху килима.  Симеон и Никола често закъсняват за час. Мими събори на земята един четвъртокласник. Митко никак не слуша. Памела се скара на сестра си, а Петя Троянова (не нарочно) забрави да изведе кучето си на сутрешна разходка. Васи изпусна телефона си от терасата и той…..сещаш се. Един ден Седеф нарече Мириам „мусака“. Тя пък й отвърна, като й каза „магданоз“. Петя Николова, понеже беше малко ядосана, удари кучето…

Една смешно-тъжна история за обикновените хора от малкото руско селце Черново, за техните странности, малки радости и надежди с изтичащ срок на годност в условията на радиация. Един трогателен разказ за 82-годишната баба Дуня и равносметката на нейния живот, поднесен с голяма любов и тънко славянско чувство за хумор. Една истинска притча за грешките, които правим в живота си, за нашите малки победи и тихи провали и за тяхната нелогична последователност, която някои наричат „съдба“. Един много силен писателски старт за Алина Бронски, който й отрежда достойно място сред съвременните автори, които ще следя отблизо. Една книга – помагало за това как да приемаш хората такива, каквито са и да…