Блогът на Илия Михайлов

Удовлетворен съм! Днес приключих и втората редакция на книгата на българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“ II част. Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд и да го подарим на хората, които го очакват.

Ако в събота сте в красивия Шумен, сгушен уютно в прегръдките на платото, и искате да станете част от едно наистина много специално за града събитие, значи трябва да посетите представянето на сборника „Шуменски хроники“, чийто автор е журналистът, мемоарист и общественик Ончо Ханесян. За мен тази книга е безценен трезор, които грижливо пази спомените на местната градска общност и проследява живота ѝ през последните две десетилетия. Мисля, че това е не само едно от достойнствата на сборника, но и неговата първостепенна обществена кауза и социално предназначение. А това, съгласете се, е една много отговорна и безкрайно важна задача, с която авторът се е справил блестящо. Доказателствата са събраните от…

Добре, вече официално мога да представя корицата на моята осма книга под заглавие „Лично“, която влиза тези дни за печат. Това е поредната ни съвместна инициатива с готините хора и мои приятели от Издателство „Планини“.След като книгата излезе, ще направим и няколко представяния в различни градове.В нея, освен моите опити в мерената реч и импресиите, ще откриете няколко невероятни графики на художничката Boriana Ivanova – Borianotti, която от години живее и твори в Манчестър, Великобритания. Боби е автор и на корицата.Боби, благодаря от сърце за всичко!Редактор е моят събрат по перо Стоян Терзиев (Дружество на писателите – гр. Пловдив), който написа и предговора, а коректор – моят съратник, колега и приятел Iva Simeonova.Благодаря и на двамата…

Приех Варлам Шаламов преди години в моята литературна Светая светих и той завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

За мен е огромна чест, привилегия и отговорност да съобщя, че сборникът ми с разкази „Добър ден, добри хора!“ беше отличен преди малко в раздел „Проза“ от Дружество на писателите – гр. Пловдив  за книги, издадени през 2023 година. Благодаря за високата оценка на литературния критик Емилия Каменова! Приемам отличието с благодарност и смирение и го посвещавам на моята духовна сестра Петя Точкова, която винаги е вярвала в мен и ме е подкрепяла безрезервно през годините. Благодаря на коректора на книгата – моя колега и приятел Ива Сименонова! Благодаря на Иво Сиромахов, който написа предговора! Благодаря на Издателство „Планини“! Благодаря на колегите си от дружеството, на нашия председател д-р Ахавни…

След първите 20% от „Германия, мръсна приказка“ се чувствам като след челен сблъсък с товарен влак. Може би така се е чувствал самият Виктор Пасков на гарата в Дрезден, докато реанимира собствените си очаквания, надежди и мечти, говорещи немски език, седнал върху куфара си, пълен с книги и сливова ракия от България. Романът е разтърсващ по онзи специфично пасковски начин – със своята безкомпромисна самоирония и безпощаден елегантно-циничен реализъм, който не спестява никому нищо и най-вече на себе си. Откровен, търсещ, неспокоен, истински. Кой знае защо, но се сетих за Франсоа Вийон и стиховете му, от които също улових подобни вибрации навремето. Всъщност, Пасков отдавна ме бе спечелил като свой…

Бях на 18 години, когато за пръв път се разходих по Улица „Консервна“. Помня, че попивах жадно всяка страница от това велико четиво, а от този момент нататък Джон Стайнбек стана един от любимите ми разказвачи, пред когото се прекланям и до днес. Той е един от моите литературни богове и винаги ще бъде. Правя това уточнение, защото съм убеден, че е много важно в какъв момент от живота си се докосваме до дадена книга. Това определя какво и колко ще съумеем да вземем за себе си от нея. То винаги е толкова, колкото можем да усетим и да съпреживеем от текста, колкото можем да поберем и носим в интелектуалната…

Както вече обявих, подготвям моята първа поетична книга, но повече за това – когато му дойде времето. Споделям тук едно от стихотворенията, които ще влязат в нея. То е посветено на 160-годишния юбилей на моето училище – СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик БОСОНОГИТЕ ХЛАПАЦИ ОТ „ЧИКСАЛЪН“ В съня си тичам с босоногите хлапаци с ожулените колене и вехти ризи по улиците прашни край Марица и пълни с плод черешови градини. Над нас се рее шарено хвърчило, а слънцето се смее във косите ни. Небето синьо също ни се радва. Това е то – небето на дедите ни. Зад нас се чува тропот на копита. Дръгливо конче тегли стар файтон. Усмихнат…

Помня навремето, когато бях ученик, как за пръв път прочетох някъде израза „съкровищница на българската литература“. Тогава това ми се стори прекалено помпозно, претенциозно и напудрено, някак пластмасово и фалшиво. Сега разбирам, че това е било от възрастта, в която като юноши всички се бунтуваме срещу нещо, което сме си избрали. Много често го правим не заради друго, а заради самия бунт и младежкото чувство за справедливост, на което с годините все по-често ще му се налага да сменя гума. Днес осъзнавам, че ако трябва да поставя или потърся някъде „Грехът на Малтица“, то това място е точно там – в Съкровищницата на българската литература, защото тя наистина съществува. Има…

Участие на Илия Михайлов в литературна вечер на Съюза на българските писатели (СБП), 25.02.2024 г. Гр. Пловдив, читалище „Христо Ботев“