За книгите
За книгите, които прочетох
-
„Бритпоп: историята“ (Луиза Генова) – Live forever!
Когато бях дете, майка ми често приготвяше най-чудесната торта на света – с крехки блатове, божествен крем между тях и вълшебна глазура от настърган шоколад. Нямах търпение да я извади от фурната, за да я погледам, да ѝ се полюбувам и да я вкуся. Сетих се за това тези дни, докато четях новата книга на Луиза Генова (Louise Mandel) „Бритпоп: историята“, която бих сравнил именно с тортата на майка ми и удоволствието, което това четиво ми донесе. Ако продължа в същата метафорична стилистика и алегорична тоналност, блатовете на тортата на Луиза са шест на брой – тематично свързани, но съдържателно многообразни и допълващи се: „Вдъхновението“, „Cool Britannia“, „Музиката“, „Изкуствата“, „Модата“…
-
„Песента на мама“: д-р Константин Кантарев (1903 – 1992)
Много отдавна не бях чел книга, написана с толкова много обич, нежност и светлина, които надничат от всеки ред, всеки абзац, всяка страница. Поднесени деликатно, ненатрапчиво и с голямо уважение както към героите и събитията в нея, така и към читателите. За мой срам доскоро познавах единствено „Пролетта на един град“ – истинско обяснение в любов на д-р Константин Кантарев (1903–1992) към родния ни Татар Пазарджик. „Песента на мама“ е спомен, който топли и боли едновременно. Тя е изповед – тиха, лична и истинска – за онези времена, които са си отишли завинаги, безвъзвратно, отнасяйки със себе си черно-белите образи на най-скъпите хора. И въпреки това – или може би…
-
Думи, които пътуват между континенти
Имах огромната чест и отговорност като секретар на Дружество на писателите – гр. Пловдив да открия инициативата на Пловдив чете/Plovdiv reads – литературната среща с Негово превъзходителство Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България. Модератор бе Zdravka Evtimova, която ни срещна със стиховете на този добър човек, дипломат, поет и писател, събрани в книгата му „Светлозелени очи“. Всеки път, когато се докосвам до Здравка – чрез словото ѝ или лично, – си давам сметка за съдържанието на думи като „талант“, „ерудиция“ и „чувство за хумор“. А когато тя държи в ръцете си „Добър ден, добри хора!“ и възкликва: „Какво чудесно заглавие! Ще я прочета с удоволствие!“, имам чувството, че…
-
„Иманяри“ (1964) – Асен Христофоров
Понякога си мисля, че към човешката еволюция би трябвало да се добави един перманентен етап – „търсещ човек“, който винаги продължава, защото още с раждането си, та чак до последния си дъх, всички ние търсим някого или нещо: смисъл, упование, човек, чувство. Някои цял живот издирват призрачния панелен блок, за който са чували, че на осмия етаж в него живее сама, под наем, истината. Други вярват, че са по следите на щастието си и се опитват да намерят най-прекия път до него. Трети не спират да си повтарят, че на любовта най-после ще ѝ омръзне да си играе с тях на криеница, ще се покаже от ъгъла, зад който се…
-
„Насрещен вятър“ (1941 г.) – Мария Грубешлиева (1900 – 1970)
Веднъж попитах един петокласник какъв иска да стане, когато порасне. Той се усмихна и ми отговори просто: „Щастлив“. Отговорът ме изненада приятно. Помолих го да ми обясни какво означава това за него, а той след кратко колебание добави: „Все още не съм сигурен“. Може би беше чувал отнякъде крилатата мисъл на Джон Ленън по темата, може би беше слушал родителите си да говорят за щастието, а може би просто прояви онази детска мъдрост, която идва без обяснения. Защото децата, забелязал съм, понякога са мъдри по начин, който впечатлява нас възрастните, а те самите все още не осъзнават. Всъщност, като се замисля, стремежът на човека към собственото му щастие е един…
-
„Адвент – Повест за добрия пастир“ – Гюнар Гюнарсон (1889-1975)
Почитател съм на скандинавската литература (разбирай предимно шведска и норвежка), но трябва да призная, че никога досега не бях чел исландска книга. По тази причина посрещнах с ентусиазъм излизането от печат на повестта на Гюнар Гюнарсон (1889–1975) „Адвент“ на български език. За да вляза в стилистиката на книгата, се чувствах като пред път, затрупан от току-що навалял бял, пухкав сняг, в който щях да оставя своите следи. Разтворих повестта и се заслушах в стъпките си: хруп, хруп, хруп… Поех на това истинско приключение заедно с пастира философ Бенедикт и двамата му верни спътници – кучето Лъв и овенът Ейтитъл, тръгнали да спасяват изгубеното стадо от ледената прегръдка на планината в…
-
„Цвят на небе“ – Диана Иванова-Олива
Четях „Цвят на небе“ на Диди предимно сутрин във влака, докато пътувах за работа. Тези минути в ранните утрини, прекарани насаме с книгата, осмисляха дните ми, замисляха ме и ме караха да съпреживявам сюжета, да се вълнувам за съдбата на героите, да предвкусвам следващата глава от тази истинска семейна сага. Там я и завърших – във влака. След последната страница затворих книгата и я поставих на седалката до себе си. Загледах се навън, където утрото забързано тичаше по препускащите релси, окъпано в пъстрите багри на есента. През прозореца скоро надникна и октомврийското слънце с първите си срамежливи лъчи. Докато разсъждавах върху края на романа, един бодър женски глас ме извади…
-
Както и да е…
Обичам екранните образи на Джон Клийз – брилянтния му хумор, запомнящите се скечове и филмите, които се превърнаха в класика. А автобиографията му „Както и да е…“ (Изд. „Рива“) ми даде, доколкото е възможно, неочаквано близък поглед към човека зад легендата. Чрез тази книга усетих Клийз като изумително интелигентен и образован творец, с тънко чувство за хумор, тренирано в британски стил и европейски привкус, и още по-фина самоирония – човек, който превръща сценария, радиото, театъра и киното в своя страст и начин на живот. В „Както и да е…“ ще откриете колоритни истории от ученическите години на Клийз, ще се разходите с него из студентските му спомени в Кеймбридж и ще научите…
-
Мисията на една книга – „Страници от миналото на Пазарджик“, част II
С г-жа Бистра Риндова благодарим на всички, които уважиха Представяне на книгата на Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“, част II! Благодарим и на нашите любезни домакини и приятели от Художествена галерия „Станислав Доспевски“, гр. Пазарджик! Сумата, която събрахме от продажбата на книгата (20.11.2025), е общо 940 лв., които г-н Нишан Бъздигян (съпредседател на Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик) връчи на незрящата четвъртокласничка Радмила и на нейната майка. Излизането на книгата от печат стана възможно именно благодарение на Сдружението, за което още веднъж благодарим! Посвещавам своите тригодишни усилия по преиздаването на двете части на „Страници“-те на един човек, който, за съжаление, вече е покойник — моят…
-
Илия Михайлов представя „Страници от миналото на Пазарджик“, част II
Тази вечер ще имам удоволствието и отговорността да срещна четящите хора на Пазарджик с г-жа Бистра Риндова, за разлистим заедно някой от най-важните страници от миналото на града, събрани във второто допълнено издание на нейното фундаментално научно изследване. Представяне на книгата на Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“, част II 20.11.2025 г. (четвъртък), 17:30 ч. Художествена галерия „Станислав Доспевски“ гр. Пазарджик Книгата има цена от 20 лева, а всички събрани от продажбата ѝ средства, ще бъдат дарени за нуждите на незрящата четвъртокласничка Радмила Василева. Ако се интересувате от краезнание или просто искате да помогнете, заповядайте! Нямам търпение!




























