Блогът на Илия Михайлов

„Не се конкурирайте с „Конкурент“!“ – тази игра на думи ни подхвърли на шега моят тъст в събота, когато изпращаше мен и жена ми в София. Нашата цел – зала „Универсиада“, където Конкурент щяха да забият по повод своя 30-годишен юбилей на сцената. Пътуването ни започна с настроение. Докато го чакахме на гара Пловдив, влакът дълго време закъсняваше със 7 мин., които в края на краищата се оказаха 8. Говорителката съобщи това по високоговорителите с такава гордост, сякаш четеше съчинение на сина си на тема „Обичам мама!“. Шегувахме се, че от БДЖ отново ни предоставят безплатни минути, но няма как – такива са си те – добри самаряни. София не…

Докато четях „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, си мислех какво всъщност ще ми даде тази книга, какво да напиша за нея в профила си в Goodreads. Заедно със симпатичния добряк Алан Карлсон и компания обикалях света, срещах се с различни известни исторически личности, изпадах в абсурдни ситуации и без да усетя се измъквах от проблеми, за да се изправя пред поредното приключение някъде във Владивосток, Испания или Бали. Не крия, че първата ми реакция беше „Какви са тези глупости, по дяволите!?“, „По-голяма измишльотина не бях чел!“ и „Шведски народни приказки“. Впоследствие започнах да се забавлявам, но продължавах да се питам какво всъщност иска да ми каже Юнас…

Минаха няколко месеца от тогава. Беше един прекрасен ден в края на лятото. Ваканцията изтичаше като пясък през пръстите ми. Слънцето се усмихваше смело през прозореца, а през отворената врата на балкона нахлуваха птичи песни, гласовете на децата от близката детска градина и шума на колите. Бях се захванал с подреждане на шкафа ми с книги и учебници. Пуснал бях радиото, не помня кое. Може би беше Радио 1 Рок. Тананиках си разните златни рок хитове, които се лееха един след друг. Обичам музиката на 80-те години. Мисля, че най-доброто в рока бе създадено именно в това десетилетие, но това е друга тема. В един момент чух гласа на Емил…

Православен християнин съм, или поне се опитвам да бъда. Трябва да призная обаче, че имам проблем с втората Божия заповед. Имам своите идоли особено що се отнася до литературата, изкуството и музиката. Един от най-важните мои литературни кумири, пред които се прекланям, е Джон Стайнбек (1902 – 1968). Именно той – момчето от Салинас, което така добре познаваше и мишките, и хората – днес навършва 116 г. Всъщност, като се замисля, неговите книги отдавна го превърнаха в безсмъртен.