Блогът на Илия Михайлов

Четях „Цвят на небе“ на Диди предимно сутрин във влака, докато пътувах за работа. Тези минути в ранните утрини, прекарани насаме с книгата, осмисляха дните ми, замисляха ме и ме караха да съпреживявам сюжета, да се вълнувам за съдбата на героите, да предвкусвам следващата глава от тази истинска семейна сага. Там я и завърших – във влака. След последната страница затворих книгата и я поставих на седалката до себе си. Загледах се навън, където утрото забързано тичаше по препускащите релси, окъпано в пъстрите багри на есента. През прозореца скоро надникна и октомврийското слънце с първите си срамежливи лъчи. Докато разсъждавах върху края на романа, един бодър женски глас ме извади…

„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“ „Малкият принц“ Антоан дьо Сент Екзюпери Моят най-смислен и най-красив Ден на четенето досега. Това прекрасно незрящо дете – Радмила от 4. Б клас на моето училище, с класен ръководител Анета Цурева – прочете на Брайл „Калинка в шепичка“, а аз, майка ѝ, братчето ѝ Стефчо и голямото ѝ плюшено мече я слушахме с възхищение. „Аз чета не с очичките, а с пръстчета“ – обясни ми Радмила преди да я запиша, а после го каза и във видеото. Усетих как една невидима ръка ме хвана за гърлото и започна да ме стиска леко, а очите ми се напълниха със…

Тази вечер ще имам удоволствието и отговорността да срещна четящите хора на Пазарджик с г-жа Бистра Риндова, за разлистим заедно някой от най-важните страници от миналото на града, събрани във второто допълнено издание на нейното фундаментално научно изследване. Представяне на книгата на Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“, част II 20.11.2025 г. (четвъртък), 17:30 ч. Художествена галерия „Станислав Доспевски“ гр. Пазарджик Книгата има цена от 20 лева, а всички събрани от продажбата ѝ средства, ще бъдат дарени за нуждите на незрящата четвъртокласничка Радмила Василева. Ако се интересувате от краезнание или просто искате да помогнете, заповядайте! Нямам търпение!

Знам и вярвам, че има няколко много важни неща в живота, които човек никога не трябва да забравя. Защото ако го направи, някой или нещо неизбежно му ги напомня – и най-често по болезнен начин. Едно от тези неща е къде си роден, откъде идваш – нещо, което до голяма степен определя кой си. По тази причина, където и да отида, независимо дали се разхождам по „Victoria Embankment“ край брега на Темза в Лондон, любувам се на катедралата „Св. Стефан“ във Виена или слушам приятния звън на трамваите в Златна Прага, аз никога не забравям, че съм момчето от татарпазарджишкия квартал „Чиксалън“. Това ми дава усещане за сигурност и ме…

Помня добре онзи слънчев, студен мартенски ден миналата година, когато бях поканил Иво на гости в училището, за да докосна децата до него и новата му детска книга „Тони и Гари обикалят света“.Помня щастието в очите на малчуганите, наобиколили го с любопитство и интерес, задаващи му хиляди въпроси, прегръщащи го, снимащи се с него.Помня търпението и обичта, с която той обръщаше внимание на всеки един от тях и им отговаряше.След като всичко приключи, преди да си тръгне обратно за София, той ми каза:– Покажи ми паметника на Хаджи Найден Йованович.Заведох го в сърцето на някогашния татарпазарджишки квартал „Чиксалън“ и двамата се спряхме пред бюста на първия български пътуващ книжар. Умишлено…