Винаги съм вярвал в младите хора. Винаги съм ги подкрепял, стремейки се да бъда за тях мост, по който да преминат, за да стигнат възможно най-далеч и да сбъднат колкото се може повече от своите мечти.Тази вечер, след като записахме един изключително емоционален епизод за подкаста с екипа от третокурсници от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, създали документалния филм „Едни щастливи хора“, отново си давам сметка, че съм прав – че не греша, че докато има хора като Теодор и неговите колеги, България ще я бъде.Тези страхотни млади, щастливи и добри хора реанимираха чувството ми за оптимизъм, което напоследък все по-често попада под дефибрилатора на надеждата или изпада в състояние на командно…

Заедно с Национално Дружество „Традиция“ – Пазарджик отбелязахме днес 150 години от Априлската епопея (1876). Имах честта и отговорността да говоря от името на нашия Исторически клуб „ПаметЪ“ заедно с Ди Пенати. Впечатлиха ме обаче думите на едно от момчетата от „Традиция“. След като показа различните оръжия, които бяха донесли, той каза: „Най-силното оръжие на българите през 1876 година е била вярата им – в Бог, в себе си и в това, което правят.“

Една от каузите, които подкрепям и винаги ще подкрепям, е признаването на Арменския геноцид.Вчера в Пловдив почетохме паметта на над 1,5 милиона арменци, станали жертва на геноцида в Османската империя. Винаги, когато слушам как Ани чете своето стихотворение „На пазара в Халеб“, настръхвам, защото усещам онази буря от чувства, която идва от най-дълбоките дебри на душата ѝ, помита всичко по пътя си и сякаш крещи:„Помним и изискваме!Никой не е забравен!Нищо не е забравено!“

Имах огромната чест и отговорност като секретар на Дружество на писателите – гр. Пловдив да открия инициативата на Пловдив чете/Plovdiv reads – литературната среща с Негово превъзходителство Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България. Модератор бе Zdravka Evtimova, която ни срещна със стиховете на този добър човек, дипломат, поет и писател, събрани в книгата му „Светлозелени очи“. Всеки път, когато се докосвам до Здравка – чрез словото ѝ или лично, – си давам сметка за съдържанието на думи като „талант“, „ерудиция“ и „чувство за хумор“. А когато тя държи в ръцете си „Добър ден, добри хора!“ и възкликва: „Какво чудесно заглавие! Ще я прочета с удоволствие!“, имам чувството, че…

Бон ни посреща с лежерната си неделна слънчева усмивка, издаваща неговото настроение в края на лятото, когато го посетихме ние.Идвали сме вече в Германия и знаем, че неделя е специален ден тук, в който дори магазините не работят, а хората правят едно от най-човешките и красиви неща – да прекарват времето си заедно един с друг.Веднага разбирам, че от някогашната си столична значимост на център на Федералната република градът е запазил само спомените си и различните административни сгради, в които някога са се взимали важни решения, а днес са потънали в тишината на идиличната ненужност.Красивите зелени паркове са оазиси на спокойствие, в които можеш да седнеш под клоните на някое…

Български артист. Роден в Татар Пазарджик на 3 юни 1892 г. Завършва българския католически пансион в гр. Одрин (1905). Работи по железницата в Пловдив (1906–1907) и като фотограф в гр. Балчик (1907–1911). При гостуването на театралната трупа на Роза Попова в гр. Балчик замества разболял се актьор, след което е приет в същата трупа. Мобилизиран е и участва в Балканските (1912–1913) и Първата световна война (1915–1918). След на войните се завръща в родния град, за кратко време работи като фотограф при Константин Тачев, а след това започва работа в Областния съд в Пазарджик, където остава до 1947. Участва в театралния живот на града към състава на читалищния театър. От 1948…

Никола Иванов Чунчев е роден на 20 декември 1888 година в град Татар Пазарджик, в семейството на големия местен общественик Иван Чунчев, първият кмет на град Пазарджик след Освобождението. Иван Чунчев е съратник на Левски и Бенковски и е голяма фигура в предосвобожденски и следосвобожденски Пазарджик. Малкият Никола е отгледан в истински патриотичен дух и отрано замечтава за военна служба в кавалерията. Връстниците му  го наричат „Александър Македонски“, той е висок, строен, красив, но най-важното от всичко – в гърдите му бие едно истинско рицарско сърце. Постъпва във Военното училище през 1901 и го завършва през 1908 година с назначение в Трети конен полк в Пловдив, в който служи до…

„Северно от Новата махала се простираше Чиксалън, граничища със Софийското шосе (бул. „Ал. Стамболийски“). В нея почти всяко семейство имаше по някоя нива, малък бостан или зеленчукова градина, които обработваха сами. В по-голямата си част, особено в покрайнините, Чиксалън имаше вид на село и не напразно казваха „село Чиксалън“. Учениците наричаха другарите си от този квартал „прасаджии“ — от праза, който произвеждаха там заедно с другите зеленчуци. Есен чиксалънските ученици в гимназията и прогимназията (в Чиксалън нямаше и прогимназия!) носеха в тъканите си платнени торби учебниците заедно с някой червен домат, чушка, дори зелка. „Яжте, чекнета — казваха те на варошките си другари, като режеха с костурката пресния зарзават, —…

Роден в Татар Пазарджик на 22 септември 1861 г. Завършва в Главното класно училище в родния си град при учителя Йордан Ненов. На 15-годишна възраст заминава за Пловдив и работи като помощник в аптеката на д-р Рашко Петров. През 1869 г. се премества в Брацигово и работи като фелдшер. През есента на 1872 г. заминава за Табор, Чехия, и се записва в пети клас на Реалната гимназия. Успешно полага изпитите си и през третата година се записва в Новосветската гимназия в Прага, където държи матура. През 1875 г. се завръща в Татар Пазарджик и става учител в местното класно училище. Активен деятел е на читалище „Виделина“. Член е на Революционния…

Георг Волц е изтъкнат немски фотограф, който работи в България в началото на XX в. При своето посещение в Татар Пазарджик (година е неизвестна) той прави две впечатляващи снимки, запечатали перачки на брега на река Марица в града. Волц е рпден в Навплио през 1862 година. По произход е от Лотарингия. Пристига като фотограф в Княжество България от Гърция. От около 1900 година се установява в София, където отваря ателие на улица „Леге“ № 10, а по-късно ателието му се намира на улица „Славянска“ № 21. След 1912 г. ателието и домът на Георг Волц се намират на ул. Регентска № 48. Фотографското ателие било обзаведено с най-модерната за времето…