-
СРЪБСКА СКАРА
Вече е почти обяд. Гладен съм. Усещам как стомахът ми започва да протестира като полски синдикалист от „Солидарност“. Не съм слагал нищо в него от снощи и той явно ми е сърдит. Озъртам се за някое подходящо място, в което да се погрижим един за друг. Блуждаещият ми поглед изведнъж съзира дървен павилион със сръбското знаме на него. А надписът „Сръбска скара“ в този момент ми изглежда като красив изглед от остров Санторини. Сега вече знам как се е чувствал Христофор Колумб, когато на 12 октомври 1492 г., съзрял в далечината карибския бряг. Задавам си въпроса, на който човечеството така и не може да отговори цяла вечност: „Що за хора…
-
БЪРЗ ВЛАК 1622
Имаше още половин час, а аз вече бях в подлеза, когато чух гласа на диспечерката по радиоуредбата: „Бърз влак 1622, от Пловдив за София, ще замине от 1-ви челен коловоз, в 7.00 ч., западна част на гарата“. Жената звучеше така сякаш страда от синузит и е много заета. Но въпреки всичко великодушно е намерила време да съобщи тази изключително важна информация на сънените пътници и продавачките на билетните каси, на които им беше все едно. Облачната есенна сутрин вече беше пристигнала отнякъде на перона, смесвайки се с миризмата на влак, цигари и банички. Подминах двамата бездомници, които все още спяха на металните пейки отвън и се качих в последния вагон.…
-
ПРОДАВАЧЪТ НА ДЮНЕРИ
Един червен микробус профуча с бясна скорост по широкия булевард, оставяйки след себе си облак уличен прах и няколко пожълтели листа, танцуващи влюбено около него. Възрастната дама, която вървеше по тротоара в този момент, задържа с усилие широкополата си старомодна шапка, за да не хвръкне от главата й, подгонена от вятъра. Спря се за миг и се обърна назад, изпращайки с поглед нетърпеливият шофьор и колата му. После промърмори нещо под носа си и отново пое по пътя си, дърпайки с премерено усилие и достойнство своята карирана пазарска количка на колелца. Есенното слънце вече се канеше даде всичко от себе си на този прозаичен ранен следобед, за да задържи още…
-
ДВАМАТА СТАРЦИ
– Ех, да бях сега на техните години! – промълви замислено единият от двамата старци, гледайки към момчето и момичето, които седяха прегърнати на съседната шарена пейка в Градската градина. После свали каскета си и с блаженство почувства как сутрешното есенно слънце гали с меките си лъчи плешивото му теме, върху което бяха останали само няколко косъма, които се чудеха какво правят там все още. Другият старец погледна към влюбените тийнейджъри, които точно в този момент си правеха селфи. Разкопча копчетата на черния си елек без ръкави и отвърна на провокацията на своя приятел: – Нещо много си се разнежил. – После се подпря на бастуна си и се загледа…
-
СПОМЕНИ
Голямото куче тромаво се подаде през входната врата на блока. Спря се за миг и огледа с любопитство кварталния парк, окъпан от лъчите на плахото септемврийско слънце. После лениво разтръска наляво-надясно дебелата си козина с цвят на ръжда и се спусна надолу по стълбите. Подуши с интерес една от предните гуми на зеления форд ескорт, спрял на паркинга, и погледна с очакване към входа. Оттам след секунди се показа висока жена на около четиридесет години. Късата й коса беше небрежно прибрана зад ушите. Жълтата й тениска и късите джинси издаваха нежеланието й да се примири с мисълта, че лятото полека-лека си отива. Сякаш това беше нейният символичен протест срещу есента,…
-
СНИМКАТА (на жена ми)
Затварям очи и съм там – в тази наша първа обща снимка – в година 2008-ма. Пресният сняг е затрупал грижовно парка. Комините на близките къщи издишат отегчено кълбета сивкав дим. Една покрита със скреж пейка е потънала в мълчаливо очакване. Мирише на студ и въглища. Само няколко премръзнали врабчета подскачат по побелелите покриви на близките къщи. Някъде, от дворовете зад нас, се чува кучешки лай. Ниското зимно слънце уморено се спуска над Шуменското плато, за да сложи край на късия декемврийски ден. Не спираме да говорим за какво ли не, а от устните ни излиза пара. Сякаш се опитваме да сгреем с дъха си този блажен миг на споделеност.…
-
ЦАРИЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ
161 г. от рождението на НВ царица Елеонора Българска (1860 – 1917) Много отдавна съм проумял простичката истина, че ако въобще може да се говори за „силен пол“ в нашия откачен свят, то това се отнася преди всичко за жените. Респект към българската жена! Прекланям се пред нейния стоицизъм, духовна сила и физическа красота. Мисля, че българската историография е в дълг към всички онези смели българки, дали своя принос пред олтара на българщината. Сякаш те не са толкова интересни за професионалните историци. Пиша всичко това, днес 161 г. от рождението на една забравена българска царица, която остава някак в периферията на странностите на ексцентричния си съпруг – Елеонора Българска (втората…
-
ВАЙБЪР
Сивите облаци на задушната юнска вечер обгръщат блоковете на жилищния квартал като памук в кашон със стари новогодишни играчки. В градинката, потънала в зеленина, няколко, отегчени от дневната доза онлайн обучение, деца си подхвърлят една шарена плюшена играчка. Подвикват си весело. Закачат се и се смеят, докато един малчуган със сини очи кара в кръг около тях голямо колело, за което все още не е пораснал достатъчно. Леко се надига от седалката при всяко завъртане на педалите. Стиска кормилото с такова старание и чувство за отговорност, сякаш изпълнява някаква задача, свързана с националната сигурност. Двама приятели на средна възраст седят на близката пейка и си спомнят един по един всички…
-
Участие в сутрешния блок на Bulgaria on Air
Благодаря за изключително професионалното отношение на екипа на Bulgaria on Air – за добронамерения и позитивен разговор, който проведохме в ефира на предаването България сутрин.
-
Урок с учениците на училище „Българче“ в Лондон
Участие чрез вайбър връзка в урок-разговор с учениците на училище „Българче“ в Лондон. С децата и техните учители говорихме за българската история и нейните послания, за родолюбието и гордостта от това да си българин, за предизвикателствата на модерния свят, 25.05.2019 г. Момент от участието ми чрез вайбър връзка в урок-разговор с учениците на училище „Българче“ в Лондон, , 25.05.2019 г. Снимки: личен архив
